През 1999 г. българските земеделски производители произвеждат първата реколта с царевица, устойчива на хербициди. Повечето от царевицата е дадена за фураж на животните и по този начин е влязла и в хранителната верига.

Докато официалната позиция е, че България предприема само опити за ГМ царевица, каталогът за семена на Монсанто и Пионер още през 2000 година рекламира ГМ царевица. По информация на МЗХ издадените разрешения за ГМ царевицата през 1999 са за 130 000 дка, през 2000 – 190 000 дка, през 2001 – 64 000, през 2002 – 22 000, през 2003 – 21 195 дка.

Монсанто получава разрешение от Съвета за безопасна работа с генно изменени висши растения за тези широки полеви опити при условие, че продукцията се изнася от страната. Но много от производителите не знаят за това условие и я дават на своите животни или продават на “Амилум” – завода за нишесте и други царевични продукти в Разград.

Намалението на площите след 2000 година е поради скандала с белгийската фирма и невъзможността тя да реализира своята продукция, замърсена с ГМ царевица на Европейския пазар. От тогава Амилум е задължена да анализира в чужбина всяка своя партида за наличието на ГМО в своята продукция, което оскъпява твърде много нейните продукти.

През 1999 на 300 дка са произведени първите ГМ картофи, устойчиви на колорадски бръмбар. Няма данни колко са полевите опити със слънчоглед и тютюн. Още през 1997 акад. Атанасов (директор на АгроБиоинститута – новото име на Института по генно инженерство) и основен защитник на генното инженерство, обявява пред медиите, че в България тютюнът ще бъде комерсиализиран през 1998 година. В отговор големите купувачи на български тютюн Филип Морис, Бритиш Американ Тобакоу и Реетсма заплашват, че ще спрат да купуват тютюн ако страната произвежда ГМ тютюн.

Достъп до информацията за култивирането на ГМ растения от официалните източници е почти невъзможно да се получи. Но без информация цялата продукция в България е под съмнение. Очевидно урокът от историята с тютюна не е научен, както показа провалът с ГМ царевицата.

 

 

 

Учени под атака разкриват тоталното изопачаване на науката, която се използва от биотехнологичната индустрия и начина по който честни учени, които се опитват да задават въпроси за ГМО са злобно атакувани и дискредитирани.
Когато д-р Пюсцтай изразява гласно своите притеснения относно здравните рискове свързани с генномодифицираните (ГМ) храни в телевизионно интервю излъчено в национален мащаб през август 1998 г., той не беше просто един глас в продължителния дебат.
Пюсцтай беше световен лидер в своето поле и беше получил голямо правителствено финансиране, за да изобрети официален метод, който да тества за безопасността на ГМ храни.
Неговите протоколи трябваше да се превърнат в необходимите тестове, които всяко ново ГМО трябва да премине преди да навлезе на европейския пазар. Пюсцтай беше вътрешен човек и адвокат на ГМ храни, но това остава факт, само докато той в действителност не провежда тестовете за „предполагаемо безопасните ГМ картофи“.